Къде и защо няма YOUTUBE? (продължение)

В продължение на материала от миналата седмица относно забраната на достъпа до YouTube в Русия, днес ще Ви представя още няколко примера за страни, блокирали социалната мрежа и причините за това:

→ Тайланд
През 2006 г. Тайланд блокира YouTube заради качени 20 обидни клипчета и отказва достъп до съдържанието на всички потребители с тайландски IP адреси до платформата, докато Google не изтрие видеата.
В началото на март 2007 г. отново достъпът е забранен. Според местни блогъри причината е качено видео с реч на бившия министър- председател Thaksin Shinawatra по CNN. Правителството не потвърждава тази информация, но и не предоставя обяснение за забраната. Тя бива премахната на 10-ти март 2007г.
Датата е 3-ти април 2007г. и YouTube за пореден път е блокиран. Този път забраната продължава 5 месеца, а причината е 44-секундно видео, осмиващо тайландския крал.
 Китай
Китай блокира няколко пъти сайта поради съдържание, свързано с независимостта на Тибет, изобразяващо безредици в град Урумчи и други чувствителни за тях теми. Това се случва от октомври 2007 г. до март 2008 г. и през март 2009 г. Към момента YouTube спада към забранените в Китай сайтове.
 Мароко
През май 2007 г. Мароко блокира достъпа до YouTube. Предполага се, че това става заради клипове на про-сепаратистки организации на Западна Сахара и такива, критикуващи крал Mohammed VI. В края на месеца възможността за достъп е пусната.
 Турция
Достъпът до видеоплатформата в Турция е спиран през 2008 г. и 2010 г. поради наличието на оскърбителни материали срещу Mustafa Kemal Atatürk. През ноември 2010 г. YouTube е блокиран на територията на страната, заради скандално видео с бившия опозиционен лидер Deniz Baykali. През 2014 г. отново е наложена забрана, заради изтичане и разпростаняване на аудио запис, на който се обсъждат евентуални военни операции в Сирия. На 6-ти април 2015 г. YouTube, заедно с Facebook и Twitter са забранени заради широко разпространение на кадри, показващи заложник на екстремисти в Истанбул.
 Либия
На 24 януари 2010 г. Либия блокира достъпа до YouTube. Причината са две. Първата са качени на него видеоклипове, показващи демонстрации в либийския град Бенгази на семействата на убити в затвора Абу Салим арестанти през 1996г. Втората причина е наличието на клипове в социалната мрежа, на които Муамар Кадафи и членове на семейството му се забавляват на партита. През ноември 2011г. , след Гражданската война в Либия, забраната над YouTube пада.
 Судан
Достъпът до сайта за видеосподеляне в Судан е спиран няколко пъти. Това става през 2008 г. по неизвестни причини, през 2010 г. след президентските изборите, когато в мрежата се появи клип с доказателство за фалшификация на вота. През септември 2012 г. Судан е една от държави, в които YouTube е забранен за антиислямския филм „Невинността на мюсюлманите“.
 Афганистан
Достъпът до YouTube в Афганистан е преустановен през септември 2012 г., заради противоречивия филм „Невинността на мюсюлманите“, определян от мюсюлманите за богохулнически. Възможността за видеосподеляне е възобновена на 1-ви декември същата година.
 Иран
Няколко пъти се е случвало Правителството да прецени, че дадено съдържанието е обидно и да блокира YouTube. Първият регистриран случай е през декември 2006 г. Достъпът до платформата е временно спрян след като се ъплоудва клипче. показващо сексуално съдържание с иранска филмова звезда. През 2009 г., след изборите в страната, отново има забрана.   През септември 2012 г. е блокиран достъпа до Google, заради отказа на YouTube да свали антиислямския филм „Невинността на мюсюлманите“.
 Пакистан
През 2012 г. министър-председателят на Пакистан издава заповед за забрана на достъпа до видео платформата в страната си заради видеото „Невинността на мюсюлманите“. Това се случва след като от Google не са отговорили на отправената покана да свалят видеото. При опит за достъп до YouTube потребителите получават съобщение, че сайтът съдържа неприлично съдържание и е заключен. Това не е първото блокиране на социалната мрежа в Пакистан. Достъпът до платформата е спиран и през 2008 г. и 2010 г.